Нов закон на кабинета "Радев" отменя ключови защити при бързите кредити

Правителството на Румен Радев прави сериозно отстъпление от досегашната потребителска защита при бързите кредити, до които обикновено прибягват по-бедни и уязвими социални групи, а също и хазартно зависими, пише Медиапул. Кабинетът е гласувал сериозно вдигане на тавана на оскъпяването на по-малките бързи кредити (до размера на три минимални работни заплати). Отпада и ключовата защита, според която обезщетението при просрочие на заема не може да надвишава законната лихва.

Това става ясно от гласуван от кабинета на 27 август нов Закон за потребителския кредит (ЗПК), който ще замени сега действащия.

Най-скандалният момент от общественото обсъждане на новия проектозакон е, че властта е отказала на фирмите за бързи пари да им даде достъп до Регистъра на хазартно уязвимите лица и така е попречила на искането им да ограничат отпускането на заеми на хора, които има риск да ги проиграят на хазарт.

В момента законът забранява годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми до 75 000 евро (в които влизат и бързите кредити) да надвишава петкратния размер на законната лихва. Към септември 2026 г. законната лихва е 10.4%, което значи, че в момента таванът на оскъпяването е 52% на година. ГПР е измерител, който включва всички лихви, такси, комисиони и др. разходи по кредита.

С новия закон, гласуван от кабинета "Радев", който предстои да бъде разгледан от депутатите, ще се въведе изключение от тавана, което ще важи за заемите в размер до три минимални работни заплати (тоест до 1860.60 евро тази година). За тях също ще има ограничение, но то няма да е ГПР, а ще се нарича "общ разход по кредита". Въпросният общ разход ще може да е до 20% от главницата, ако срокът за връщане на бързия заем е до един месец, до 30% от главницата - за срок на връщане от над един до три месеца, и до 100% от главницата - за по-дълъг срок, става ясно от текстовете.

По сегашните правила, ако човек изтегли 1860 евро бърз кредит за една година, той ще трябва да върне в този срок общо максимум 2827.20 евро (главница плюс 966.60 евро ГПР).

След промените (чл. 22, ал. 6 от новия закон) обаче при теглене на бърз кредит от 1860 евро, потребителят ще трябва да върне максимум 2418 евро (558 евро оскъпяване) за срок от три месеца или 3720 евро (1860 евро оскъпяване, т.е. връщаш двойно), ако срокът на кредита е четири месеца или по-голям.

Много фирми за бързи кредити налагат на длъжниците огромно оскъпяване, много над законовия таван, чрез различни правни хватки, обявявани от съда за незаконни – например задължителни допълнителни услуги към кредита, за които се начисляват допълнителни такси и удръжки над ГПР. Единственият начин клиентът да се спаси от незаконните практики е да заведе дело в съда. Благодарение на устойчивата практика на Съда на ЕС в защита на потребителя в подобни случаи, българските съдилища масово обявяват за нищожни подобни договори за бързи заеми, а длъжникът трябва да върне само главницата по кредита.

Ако обаче депутатите гласуват предложената от кабинета на Румен Радев промяна в сегашния ѝ вид, високото оскъпяване ще се узакони за заемите в размер до три работни заплати и тогава длъжникът няма да има шанс дори в съда.

Друг голям удар върху потребителите е, че от новия закон е отпаднал таванът на обезщетението при просрочие. Сега в закона ясно е записано, че то не може да надвишава законната лихва (тоест не може да е над 10.4% на годишна база, по данните към момента).

Отпаднал е и текстът, според който "при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата".

Тези текстове са ключови за много от клиентите на фирмите за бързи кредити, защото част от тях изпадат в просрочия. Без изричен текст в закона клиентите ще дължат обезщетението за просрочие в размера, записан в договора, а ако заведат съдебно дело, съдията ще трябва да приложи общия принцип, че необосновано високата неустойка е неравноправна.

Скандален момент от общественото обсъждане на законопроекта е отказът на правителството да ограничи бързите кредити за хазартно уязвимите лица.

Асоциацията на фирмите за бързи пари (АОНК) изрично е настояла пред властта компаниите от сектора да имат достъп до Регистъра на НАП на хазартно уязвимите лица.